Introducing Peter Facinelli

Peter Facinelli еедин от многото актьори, за които първо ще вдигнете вежда, а после ще кажете „Ааа, този ли?“
А него го познавате, сериозно. Първо, ако не сте го виждали в единствената добре изиграна роля в „сагата“ Twilight, със сигурност сте го виждали някъде другаде.
35-годишен, хубав-колкото-си-щеш, щастливо женен – че и с три деца.
Иначе го познавате от Can’t Hardly Wait, Fastlane (с абсурдния български превод, който не можа да се сетя сега, но го даваха преди години по БТВ и татко го гледаше), Six Feet Under, Telling You, The Scorpion King, The Big Kahuna, Reaper и в още към 20-ина филма и сериала.
Ако успях поне малко да ви запаля интереса, можете да почакате малко и да го гледате в следващите две бози от същата „сага“, а също така и в The Absinthe Drinkers (което ще излезе по някое време догодина) и Thicker, някъде по същото време.

BBC Casanova (2005)

Когато някой каже „Казанова“, в мислите на средностатистическия човек започват да изскачат сцени от възможно най-френското порно, което е гледал последната половин година (под човек визирам и жените, не въртете очи и не се правете, че не ме разбирате). Цялата представа за този човек-легенда я имаме от собствените му мемоари, в която той хем се хвали, хем се надсмива над живота си. Много малко си дават сметка, че ако не е било собственото му его, едва ли някой щеше да го помни. Историята обаче помни победителите, а той е направил всичко възможно и е успял да победи всичките си врагове, дори най-големият от тях – собствената му смърт.
Той обаче е бил много повече от ценител на женската красота. Той е бил безкрайно интелигентен и хитър, умел дипломат, дори е имал контакти (и най-вероятно – връзки) в много от западноевропейските кралски дворове. И докато филмът от същата година акцентува само върху една преходна история, която лесно би могла да се обори като поредната красива холивудска приказка (Хийт Леджър въпреки това беше много, много добър Казанова), от BBC са се опитали да представят различните лица на човека Казанова, включително и големите грешки, които е правил, като за всичко това са се позовавали на собствените му спомени (окей, може би има моменти на преувеличаване и художествена измислица(за да не каже някой, че съм пристрастна(съм. съжалявам.))).
В тази версия Питър О`Туул и Дейвид Тенънт са едно страхотно дуо като стария и младия Казанова, всеки допълващ другия емоционално и динамично, всеки със собствения си чар, присъствие и майсторство. И очите. Докато гледате филма, несъзнателно ще следите очите. Ще внимавате в различните изражения на огромни сини (с лещи – иначе са кафеви) очи на Тенънт и ще се трогвате от лицето на О`Туул, покрито с бръчки, история и онази тайна прикрита усмивка, която ще ви кара да се усмихвате на старческата му дързост.
Жените в този филм нямат значение. Тоест, Лаура Фрейзър и Нина Сосаня са невероятни в изпълненията си и в представянето на израстването на героините им, и въпреки че сюжетът се върти около Казанова, преследващ единствената си голяма любов, жените наистина нямат значение. Това е филм за Големия мъжки егоизъм и поведение „да си ги изкараме и да си ги премерим“, съвсем буквално. И едновременно – за любовта, която поема по своите неведомни пътища.

„Men I understand. I know what men think about, all day long. Those stupid little inches, driving you mad every waking hour. I know exactly what’s going on in your head. Is it big? Is it big enough? Is it hard enough, will it work every time on demand; cause that’s the only thing, that is the only bastard question – am I any good in bed? Is every other man better than me? Is every other man bigger and faster and slower and longer and deeper and harder – what am I doing wrong? How do I find out, cause no one ever talks about it, no one ever says. How can I ever find out what I’m doing wrong?“

Tonight: Franz Ferdinand

Вечерите в началото на 2009 са наистина посветени на и озвучени от Franz Ferdinand, една от много важните ударни групи от новата британска инвазия. Новият им, трети по ред албум, може и да не е толкова ударен, но изобщо не е загубил типичната електронно-барабанна звучност. Всъщност дебютният им сингъл Ulysses навява сантиментални спомени по вече превърналалата се в класика Take Me Out, така че не може след дори първото слушане да не си запееш „ла ла ла“-то. Но пък и самият Алекс Капранос си признава, че те са от бандите, които много много трудно биха звучали по някакъв коренно различен начин.
Мен ако питате обаче, той малко се е объркал със стиловете, когато се е опитвал да определи подходящия за албума. Аз лично, подкрепена от NME-баткото Люк Луис, почти никак (ако изобщо) не усещам африкански ритми и „world music“. И въпреки че не е много лесно да се определи стила музика за Tonight: FF,една думичка изскача в мисълта още при първото слушане. Тази думичка е „диско“. Песни, на които да танцуваш в дискотека на морето през лятото; песни, с които да вървиш в ритъм под дъжда; песни, на които ще правиш ангели в снега. Изобщо, мелодии за всеки един мъничко по-забързан момент.
Освен гореспоменатата Ulysses, други, които много вероятно да ти се забият в главата, са Katherine Kiss Me (с която откриват изпълнението си на Гластънбъри 2008 ) и Bite Hard, но както споменах вече – песните им често звучат подобно. И все пак усещаш разликата в настроенията им.

Докато не съм пропуснала момента, нека да спомена цялата концепция около текстовете на песните и корицата на албума/синглите. Според официалния блог на бандата, те са искали да направят ‘imaginary crime scenes, invaded by the photographer’ и ‘a slice of night frozen by flash’, което е и главното, около което се въртят самите лирики – тази (а и както всяка друга) вечери – от момента, в който се срещаш с приятелите си и се запътвате към някой клуб, до момента, в който се събуждаш на другата сутрин с някой непознат в леглото и убийствена (уви, позната) болка в главата.

А може и да има нещо във водите на река Клайд, щом почти всяка глазголианска банда се опитва да убеди във важността през нощта на този град, който – явно – не спи.

а design for life

ето, че се появи невероятногениалната ми идея какво ще правя с този проект.
ха-ха
чак когато започна да поствам новото тук, ще разберете за какво става дума, пък и чак тогава въобще ще го разпространя.
в този ред на мисли, този пост беше напълно безмислен, но поне ми е забавно да отпразнувам ъпдейтването подобрението на все-още-младия блог нъмбър две с нов пост.

нещо ново под слънцето

хелоу, уърлд иначе.

това е един обществен експеримент, целящ надеждата ми да разбера каква е разликата между двата блог-лагера. дано в последствие не съжалявам за това си решение.

иначе не очаквайте тук да си поствам дневника, или да ви пиша колко ме боли главата след последното напиване, например. така де, нещо ново. пък да видим.