Introducing Peter Facinelli

Peter Facinelli еедин от многото актьори, за които първо ще вдигнете вежда, а после ще кажете „Ааа, този ли?“
А него го познавате, сериозно. Първо, ако не сте го виждали в единствената добре изиграна роля в „сагата“ Twilight, със сигурност сте го виждали някъде другаде.
35-годишен, хубав-колкото-си-щеш, щастливо женен – че и с три деца.
Иначе го познавате от Can’t Hardly Wait, Fastlane (с абсурдния български превод, който не можа да се сетя сега, но го даваха преди години по БТВ и татко го гледаше), Six Feet Under, Telling You, The Scorpion King, The Big Kahuna, Reaper и в още към 20-ина филма и сериала.
Ако успях поне малко да ви запаля интереса, можете да почакате малко и да го гледате в следващите две бози от същата „сага“, а също така и в The Absinthe Drinkers (което ще излезе по някое време догодина) и Thicker, някъде по същото време.

Editors – „In This Light And On This Evening“

Абсолютно епично и прекрасно парче пластмаса, което ще ви донесе наслада за всички сетива. Наистина.
Когато чух пилотния сингъл Papillon (по BBC Radio 1), щях да се разплача. Нали знаете онова чувство, все едно си търсил някаква определена песен или мелодия много дълго време и накрая тя просто се появява. Papillon е точно това и всеки средностатистически фен на Joy Division би трябвало да ме разбере.
Като споменах Joy Division, ако досега някой е имал съмнения относно приликата в звученето на двете банди, сега спокойно може да отиде да изпие една студена вода (това е специално насочено към ирландския Джак, който всъщност е прекрасен човек). Със електро-синт звученето си се чувстваш слушател на битка между Joy Division (The Big Exit; You Don’t Know Love) и Depeche Mode (The Boxer; Papillon), което в никакъв случай не е нещо лошо. Може би ако Иън Къртис не се беше обесил, наистина щеше да звучи като In This Light And On This Evening, както отбелязват в The Skinny, но той го направи още през далечната 1980та, и въпреки че уважавам решението му да направи каквото си поиска с живота си, бърмигамските момчета са вече на албум номер 4 и продължават смело напред. Което в обшия случай е по-достойно за уважение.

Всъщност единственото, което наистина е важно, е първото изречение. Така че го прочетете отново и си намерете албума.