Когато някой каже „Казанова“, в мислите на средностатистическия човек започват да изскачат сцени от възможно най-френското порно, което е гледал последната половин година (под човек визирам и жените, не въртете очи и не се правете, че не ме разбирате). Цялата представа за този човек-легенда я имаме от собствените му мемоари, в която той хем се хвали, хем се надсмива над живота си. Много малко си дават сметка, че ако не е било собственото му его, едва ли някой щеше да го помни. Историята обаче помни победителите, а той е направил всичко възможно и е успял да победи всичките си врагове, дори най-големият от тях – собствената му смърт.
Той обаче е бил много повече от ценител на женската красота. Той е бил безкрайно интелигентен и хитър, умел дипломат, дори е имал контакти (и най-вероятно – връзки) в много от западноевропейските кралски дворове. И докато филмът от същата година акцентува само върху една преходна история, която лесно би могла да се обори като поредната красива холивудска приказка (Хийт Леджър въпреки това беше много, много добър Казанова), от BBC са се опитали да представят различните лица на човека Казанова, включително и големите грешки, които е правил, като за всичко това са се позовавали на собствените му спомени (окей, може би има моменти на преувеличаване и художествена измислица(за да не каже някой, че съм пристрастна(съм. съжалявам.))).
В тази версия Питър О`Туул и Дейвид Тенънт са едно страхотно дуо като стария и младия Казанова, всеки допълващ другия емоционално и динамично, всеки със собствения си чар, присъствие и майсторство. И очите. Докато гледате филма, несъзнателно ще следите очите. Ще внимавате в различните изражения на огромни сини (с лещи – иначе са кафеви) очи на Тенънт и ще се трогвате от лицето на О`Туул, покрито с бръчки, история и онази тайна прикрита усмивка, която ще ви кара да се усмихвате на старческата му дързост.
Жените в този филм нямат значение. Тоест, Лаура Фрейзър и Нина Сосаня са невероятни в изпълненията си и в представянето на израстването на героините им, и въпреки че сюжетът се върти около Казанова, преследващ единствената си голяма любов, жените наистина нямат значение. Това е филм за Големия мъжки егоизъм и поведение „да си ги изкараме и да си ги премерим“, съвсем буквално. И едновременно – за любовта, която поема по своите неведомни пътища.
„Men I understand. I know what men think about, all day long. Those stupid little inches, driving you mad every waking hour. I know exactly what’s going on in your head. Is it big? Is it big enough? Is it hard enough, will it work every time on demand; cause that’s the only thing, that is the only bastard question – am I any good in bed? Is every other man better than me? Is every other man bigger and faster and slower and longer and deeper and harder – what am I doing wrong? How do I find out, cause no one ever talks about it, no one ever says. How can I ever find out what I’m doing wrong?“
