Преди началото на филма, един виден български филмов критик излезе на подиума и започна да обяснява как няма филм, в чието заглавие да съдържа думата „любов“ и този филм да не е хубав. Всъщност той допълни, че любовта като тема е винаги благодатна, на което в останалата част от времето не съм съгласна, просто защото любовта е най-тривиалната тема в което и да е било изкуство.
И точно тогава се появяват неща като „Ела при мен“ (на Богдан Русев), норвежкият Buddy или въпросният Ljubav i drugi zlocini, удрят ме напречно в челото и аз не мога да направя нищо друго, освен да се съглася с гореспоменатия критик.
С какво този филм е по-различен от всички други?
Първо, любовта се изразява в една целувка и спомени за събития отпреди десет години. Позволявам си да ви кажа това, защото всъщност не знаете между кои и къде е целувката, и поради какви събития се предизвиква. Второ, освен че е очевидно сърбин, режисьорът Stefan Arsenijevic е на някакви си 31. Което автоматично го изстрелва сред прекрасните млади режисьори въобще. И, между другото, 2002 е номиниран за Оскар за късометражния си филм (A)Torzija. Трето, филмът е сниман в Кьолн (за което въобще не съм сигурна какво е толкова положителното, особено с тази грозна катедрала, ама да кажем, че е избрал някакво хубаво място).
Между другото – нещото, което наистина обичам в сръбското кино, е че те са като едно малко село – всеки участва някъде другаде. Така героите си поделят участията в Munje! и Lepa selo, lepo gore или пък са колеги в други филми. А ако някой си е позволил да не е гледал още Munje! или, ако въобще е възможно, Kad porastem bicu kengur, да бяга в ъгъла засрамен.
За пореден път, ръце горе за сръбското кино.
а младото английско кино прилича на голям автобус:)) гледайте пет абсолютно произволни филма от последните 6-7 години и ще видите какво искам да кажа.
Ех, любов…