Не помня кога за първи път чух за съществуването на личността Кристиан Немеску. Най-вероятно е било около времето на нелепата му смърт, защото, когато разбрах, че неговото име стои зад този филм, вече знаех, че той не е между живите.
Във филма, накратко, става въпрос за сблъсъка на чисто балканската култура и американско-войсковия начин на живот. Една пълна симбиоза, от която накрая всеки печели и губи по нещо. Междувременно хора се влюбват и хора се разлюбват, хора правят секс така, че спира електричеството в целия град, хора спят в полето или пък говорят на развален английски. Не мога да не спомена брилянтното участие на Арманд Асанте като американския капитан, който се държи точно така, както бихме очаквали от мъж във военна униформа. Другото, правещо впечатление, е ефектът „открий десетте разлики между бюрокрацията в Румъния и бюрокрацията в южната й съседка“. Мисля, че всички знаете отговора.
Не съм наясно дали някой от вас някога е гледал румънски филми. Аз не бях. И останах възхитена от кратките моменти на ретроспекция или от тези на обувките на главните герои. Защо точно обувки – не знам, обаче някои от тези ситуации са толкова познати и типични, че в един момент не се чудиш повече дали-защо-ама как така. Просто знаеш какво ще стане. Което и прави California Dreamin’ толкова прекрасен и ( да, клише сме) общочовешки.
„Без край“ стои след името, за да почете паметта на режисьора, който така и не видя филмовия си дебют си завършен.
