„There’s nothing wrong with the Blueberry Pie, just people make other choices. You can’t blame the Blueberry Pie, it’s just… no one wants it.“
За този филм се говори прекалено много напоследък. Ясно е, че става дума за първия англоезичен филм на режисьора на In The Mood For Love. Затова и очакванията бяха или за тъжен провал, или за мигновена класика и абсолютно нищо по средата.
Когато аз гледах My Blueberry Nights за първи път, нямах абсолютно никакви очаквания.
Знаех, че става дума за филм на Кар Уонг. Все пак всички сме гледали филми на Кар Уонг. Знаех също за Джъд Лоу, който ми е по-малко симпатичен след като изневери на жена си с детегледачката. Вече бившата му жена е един от най-известните дизайнери във Великобритания и добра приятелка на Кейт Мос. Участват още и Натали Портман, която в повечето си филми се цупи, и Нора Джоунс, която с първия си албум спечели 8 Грами-та, но не знам това какво общо има с правенето на филми.
Ето какво се случва: след като се разделя с приятеля си, мис Джоунс решава да напусне родния Ню Йорк, за да пътува из Америка. Последната вечер се запознава с Мистър Лоу, който е съдържател на малко квартално кафе и през повечето време се държи като един доста объркан млад мъж. На другия ден тя заминава, случайно среща мис Портман и по един особено сложен начин получава Ягуара й като подарък. Случват й се и някакви други приключения, като например кратката поява на Рейчъл Вайз, за която не давам да се каже лоша дума след онази сцена с ваната във „Фонтанът“.
Аз лично не успях да разбера защо, по дяволите, за някои от сцените Уонг използва абсолютно същата мелодия като в In The Mood For Love.
И не искам да бъда разбрана погрешно. Не мисля, че това е лош филм. Приятен избор е за неделя следобед. Само че си мисля как една седмица по-късно ще ти попадне нещо по-добро.
д.
хубавото беше името на заведението „ключ“ на кирилица написано хаха. иначе филмът е хубав само заради отделните картини и позиции на снимане, които са типични за Кар Уонг. но като цяло сюжетът липсваше някак, сякаш нищо не си видял след като филма е свършил, подарили са ти нещо в прекрасна опаковка, поднасят ти го по най-оригиналния начин, а като го отвориш е разочароващо празно.
сега си тегля in the mood for love, гледала съм 2046. препоръчвам го!
Това се канех да го гледам, но нещо не ми харесаха обложката и описанието в Арена. Някой ден може и да го гледам.
това сравнение с подаръка е супер, точно така го почувствах и аз. 2046 е супер, наистина:)
Всъщност аз не харесвам нищо на Кар Уай след „В настроение за любов“. Този е шедьовър, а следващите са празни. И преди него има няколко слаби филми без смисъл, но с няколко красиви картини. Старите са му добри, и „Щастливи заедно“:)